Наследникът на Луис Енрике ще има тежка задача

Малко са по-добрите моменти да обявиш, че напускаш даден клуб, от този след победа с 6:1, особено ако тя е изкачила отбора ти на върха в класирането.

Луис Енрике може да завърши този сезон с трети пореден дубъл от шампионска титла и купа на Испания, а при все това неговото решение не се явява особено изненадващо. Той говори за нужда от „почивка”, а тренирането на Барселона е изнурително занятие.

Фокусът върху теб е непрестанен, възможността да бъркаш – намалена до минимум. И най-малката спънка може да се превърне в криза, а случилото се в последните няколко седмици на Барса бе нещо повече от спънка.

Може да изглежда нелепица да се критикува тим, който е изгубил само два мача в Ла Лига този сезон и който прави по 2,28 точки и 2,84 гола средно на мач, ала това е естеството на съвременния футбол в Испания и в куп други страни: големите отбори са толкова големи, че успехите трябва да се трупат непрекъснато.
От лятото насам постоянно има недоволства, но те бяха ярко изострени от поражението на гости на Пари Сен Жермен в Шампионската лига (4:0). Там го нямаше старият интензитет. Особено Серхио Бускетс изглеждаше напълно не като себе си, а и той, и Андрес Иниеста страдаха от контузии. Предимствата от звездното трио MSN напред, индивидуалният блясък на всеки от тях, способен да отключи всяка отбрана, започнаха да тежат по-малко от липсата на умение и усилие в защитата и от загубата на свръзки в халфовата линия.

Барса пак имаше обичайните погроми над противници в Ла Лига този сезон, защото аурата на клуба все още ужасява доста от тях, ала имаше и доста предупредителни знаци – не само при есенните загуби от Алавес и Селта, а и при странно безжизнените равенства срещу Малага, Виляреал и Бетис, както и при поражението с 3:1 от Манчестър Сити в ШЛ.
Посланието бе ясно: Барса преди ужасяваше съперниците с яростното си пресиране, но тази тактика може да бъде контрирана с още по-яростно пресиране – урок, изнесен нагледно от ПСЖ. Веднага след лекцията на „Парк де Пренс” каталанците посрещнаха опашкаря и новак Леганес. Да, победиха с 2:1, ала само благодарение на дузпа в последната минута на Лионел Меси. В този мач Барса за първи път пусна титуляр само един каталанец.

В съвременния футбол първата реакция на това вероятно е изненада, че спадът до подобна цифра е отнел толкова много време, но този детайл и не бива да бъде подминаван с лекота. В зенита си Барселона черпеше сила от съчетанието на политическата и тактическата си идентичност, а липсата на възпитани според Крайфовия идеал момчета от академията Ла Масия размива тази идентичност.
Неймар и Луис Суарес, разбира се, промениха динамиката на отбора, така стори и Иван Ракитич. Те направиха Барса по-директен тим, в тон с генералната тактическа еволюция на футбола, и със сигурност разнообразиха играта, но само в рамките на старите познати характерни параметри.

Купуването на Арда Туран и Андре Гомеш за халфовата линия обаче изглежда напълно в противовес на философията на клуба. Те са черноработници, биткаджии, надарени по свой собствен начин, но не и футболисти, които да участват в дълги поредици от подавания. А това на свой ред породи проблеми другаде по терена, най-вече отдясно, ала и в ролята на Бускетс. Както посочи Сид Лоу в „Гардиън” след мача с Леганес, показател за това колко се е отдалечила Барса от своите корени бе това, че този сезон в Ла Лига няма и един „блауграна” в Топ 10 на подавачите и нито един от халфовете на тима въобще в Топ 25 по този показател.

Луис Енрике неизбежно понесе огромната част от критиките, ала бе забележително как срещу Леганес ултрите скандираха неговото име. Те признаха по този начин, че треньорът е изкупителната жертва за провали другаде – кадрова политика и ръководители, които Даниел Алвеш разкритикува след поражението от ПСЖ: „Те бяха много фалшиви и неблагодарни. Не ме уважаваха… Управляващите Барселона днес си нямат и представа как да се отнасят със своите футболисти.”
Това идеше да рече, че проблемът вероятно се простира по-надълбоко от треньора, и който и да го замени, ще трябва да преоцени кадровата политика. Изглежда вероятно, поне на първо време, да има съзнателно усилие към завръщане към коренната философия на клуба, а това значи привличане на човек, който я разбира.

Фаворитът към момента изглежда Ернесто Валверде от Атлетик Билбао, прекарал две години на „Камп Ноу” като играч и спечелил три шампионски титли на Гърция с Олимпиакос. Мениджърът на Евертън Роналд Куман също се споменава, а той има предимството да е легенда и да е вкарал знаменития гол на първата КЕШ в историята на „блаугранас”, пък освен това бе помощник на Луис ван Хаал в края на 1990-те в клуба. В този смисъл неговото CV е безукорно, ала го има усещането, че той се е отдалечил от шаблона на Йохан Крайф, а и предишният му престой на пейка в Ла Лига – във Валенсия, бе разочароващ.

Хуан Карлос Унсуе – асистентът на Луис Енрике, прекара два сезона като резервен вратар на „Камп Ноу” и би бил кандидатът на плавния преход. Лоран Блан изигра два сезона тук, безработен е в момента и носи спокойствие. Маурисио Почетино познава града, след като игра в Еспаньол и го тренира, и върши впечатляваща работа в Тотнъм, налагайки яростен пресиращ стил с млади момчета от школата.
Най-интригуващият кандидат обаче е Хорхе Сампаоли – сам признаващ себе си за ученик на Марсело Биелса, който пък имаше огромно влияние и върху Джосеп Гуардиола. По-голямо влияние върху Пеп има само неговият ментор Хуанма Лийо, който в момента е… помощник на Сампаоли в Севиля. Аржентинецът изгради офанзивен и пресиращ тим и го изведе до 3-тото място в Ла Лига и на крачка от четвъртфинал в ШЛ. Сампаоли освен това е не просто аржентинец, а е и от Росарио, което може да го сближи с Меси и да го убеди да остане тук до края на кариерата си.

Който и обаче да поеме щафетата от Луис Енрике, ще приеме върху плещите си и огромно предизвикателство в добавка към всичките добре известни предимства на поста. Връзките с феноменалния Пептим се разтопяват лека-полека и го има усещането, че цялата философия на клуба се нуждае от осмисляне и преутвърждаване.

Джонатан Уилсън, Sports Illustrated.2. Още по-лесно е с новото приложение на Bet365 Livescore – 365Scores. Приложението позволява да изберете Вашите любими екипи и лиги, за да създадете Ваш собствен Спортен канал, включително всички резултати, позиции, спортни новини, съобщения, трансфери и важни събития. Всичко на едно място, а преживяването е уникално. Livescore приложението на 365Scores покрива хиляди различни лиги и спортове по света: Висша Лига, Бундеслига, Серия A, Ла Лига, Шампионска лига, Евро 2016, Открито първенство по тенис на Австралия, Уимбълдън, NFL и много други.
Забавлявайте се с над 10,000 екипа от цял свят:Арсенал, Манчестър Юнайтед, Ман Сити, Челси, Ливърпул, Тотнъм, Реал Мадрид, Барселона, Милан, Ювентус, ПСЖ, Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд, Галатасарай, Бостън Селтикс, Лос Анджелис Лейкърс и др.
3. Оферта на Bet365 за множествен залог на Европейски футбол Ви дава шанс да получите бонус до 100% за най-интересните първенства в Европа, както и груповата фаза и елиминациите на Шампионската Лига. Тази оферта важи за печалбите от множествен залог с 3 или повече селекции, направен преди мачовете, за пазарите Краен Резултат или Резултат/Двата Отбора да Отбележат Гол за Шампионската Лига на УЕФА, Висшата Лига на Англия, Серия А на Италия, Примера Дивисион на Испания или Първа Бундеслига на Германия. Бонусът няма да важи ако залог е бил затворен напълно. Ако залог е бил затворен частично, бонусът ще се изчисли на база останалия активен залог и максимално възможния бонус е 250.000 лв.
Формула 1