Интервюто с пилота, който притежава потенциала да победи Роси: Маверик Винялес
Маверик Винялес е на 22 години и вече е бил Световен Гран При Шампион. Пилотът с №25 стои на прага на величието благодарение на партньорството си със знаменития заводски тим на Yamaha. След две години обучение и развитие, през които той поднесе на Suzuki първата победа от завръщането на отбора в кралския клас, Маверик е жаден за още. Той ясно показа своите намерения, след като даде най-добри времена и в четирите предсезони тестове, а с човек като Валентино Роси за съотборник може да очакваме големи постижения.
2017-а трябва да е по-различна. Шумът около преминаването ти в Yamaha е нещо ново за теб…
Двете години в Suzuki бяха много трудни. Не заради карането ми, а машината не беше на нивото на лидерите, но сега подготовката беше страхотна и съм супер щастлив. Отборът, моторът, начинът, по който работим на различните трасета – всичко е перфектно. Подобрявам се с всеки изминал ден и сме доволни от времената, които даваме, но знаем, че трябва да сме готови за всичко. В момента не изпитвам голямо напрежение. Още свиквам с мотоциклета. По принцип обичам да приемем нещата позитивно, а фактът, че толкова хора ме сочат за фаворит ме мотивира допълнително. Според мен е важно какво мислят другите и ако казват „той може да спечели“, значи вършим добра работа.
Не трябва ли понякога да се откъснеш от всички тези очаквания към теб?
Да…когато тренирам за физическа издръжливост, се отпускам и изключвам света около мен. Това ми помага да се успокоя и същевременно ме надъхва.
Ти си свикнал с вниманието на журналистите, но блясъкът на прожекторите в социалните медии и като цяло интересът към теб трябва доста да се е увеличил.
Сега е друга история. В социалните мрежи хората говоря добро и лошо. Трябва да реагираш позитивно на всичко което се приказва. Когато има негативни коментари трябва да ги приемаш мъжки, но в момента ми е приятно когато отворя Twitter и Instagram и видя всички пожелания. Обичам да съм пръв и обичам да се съревновавам. Харесва ми, че медиите започнаха да ме забелязват повече.
Като публична личност сигурно не е лесно да понасяш критика?
Да… понякога е гадно, защото има коментари отправени лично към мен, но това ме кара да се замисля дали има конкретна причина тази медия да говори така и гледам да извъртя нещата така, че да излязат добри. Това е моя черта. Обръщам лошото в добро и така не се ядосвам.
Чувствителен човек ли си?
Да, много. Странно, защото когато съм на трасето не съм, но когато съм вкъщи е друго. Не е приятно да четеш лоши неща за себе си, но както казах опитвам се да ги обръщам.
Разкажи ни за дома ти в Росес.
Това е мястото, където ще живея до края на дните си. Сега живея в Андора и нямам възможност да ходя често, но когато съм там наистина се чувствам у дома. Андора е хубаво и тихо. Мога много да спортувам и за кариерата ми в момента е идеалното място.
Имаш ли много приятели там?
Не много, но най-добрите. Често ми идват на гости тук. Не съм виждал семейството си от 1-ви януари поради всички тестове и тренировки. Жалко е, но ги виждам само около 10 пъти в годината.
Как се чувстваш в Росес?
Нормално. Хората са свикнали да ме виждат навън. Не като в Барселона или друг голям град. Лесно ми е там. Много ми харесва, че планината и морето са близо. Страхотно е да тичаш в планината и гледаш морето под себе си. Гледката от върха е невероятна. Чувствам се свободен и отпуснат. Има нещо което не харесвам – вятъра. Понякога е кошмар. Ако нямаше вятър щеше да е най-прекрасното място на света.
Като по-малък често ли излизаше навън?
Постоянно. Винаги бях извън къщи. Не е като сега. Имах късмет, че детството ми бе в „старите времена“. Непрекъснато бяхме на улицата без да има причина. Сутрин ходихме с колелата в планината, след това се прибирахме за обяд и после на футбол. Щастлив съм, че беше така, защото в момента е съвсем различно. Децата си стоят у дома и играят на компютърни игри. Губят много и няма да изпитат какво е да си на мач с приятели и да карате колело по цял ден.
Някой натискаше ли те да спортуваш? Да караш мотор? Да се състезаваш?
Не, никой не ме е карал да се занимавам с мотори. Първо играх футбол…
На каква позиция?
Делантеро – централен нападател. Всички искаха да продължа с футбола, защото бяхме добри и отборът беше на високо ниво. Когато караш мотор обаче е трудно да правиш друго. Аз не спирах да карам и един ден казах: „Искам да се състезавам“. Баща ми и дядо ми ме заведоха и аз спечелих третото състезание, в което се включих. Така започна всичко. И до ден днешен обаче ходя да играя футбол.
Видя ли една снимка в социалните мрежи, в която си на подиума пред Марк Маркес като деца?
Да, готино нали? Странно е след 15 години да имаш същия съперник до себе си.
Пътят от малкия град до там, където си в момента сигурно изглежда фантастичен…
Със сигурност. Никога не съм си представял, че животът ми ще е такъв какъвто е сега.
Наистина?
Беше ми като хоби (състезаването). Понякога си мечтаех да съм един от шампионите, но е трудно едно дете да повярва, че ще стане. Година след година човек се развива и започва да вижда възможностите пред себе си. Обаче в началото, когато се качих за пръв път на мотор, нямаше как да си представя, че ще постигна тези резултати.
Помниш ли кога започна да се променяш? Кога всичко мина от забавление до напускане на дома и сериозна работа?
Сега! Точно в момента се случва. Сериозно, през 2011-а, когато влязох в световния шампионат, още ми се струваше като игра. Много каране, малко тренировки. Просто се наслаждавах. Когато спечелих първото Гран При, което бе едва в четвъртото ми състезание, изведнъж играта се превърна в работа. Имах възможността да победя отново и трябваше да я взема на сериозно. Тогава промених нагласата си към тренировките и редица други неща. Изгуби ли се кефа? Промени се. Не е като да отидеш на трасето за мотокрос, да се забавляваш и край. Има напрежение. Хора те натискат, разчитат на теб, мислиш за пари и още неща, които отнемат голяма част от забавлението, но както казах в много интервюта – не помня да съм се наслаждавал толкова много в предсезонния период, колкото сега. Вървя стъпка по стъпка и не мисля много над времената и резултатите. Още свиквам с машината и се сработвам с отбора. Дано цялата година продължи така. Трудно ще е, но ще опитам.
Късметлия ли се чувстваш, че си стигнал до тук или знаеш, че е постигнато с труд?
По скоро с труд. Особено миналата година. Беше трудно, а трябваше да докажа много неща на различни хора – че мога да съм достатъчно силен за Yamaha. Не беше лесно и трябваше да работя много както у дома, така и на пистата. Трябва и късмет, особено през сезона, но трябва да останеш фокусиран и да си свършиш работата. Лесно е да изгубиш правия път, но сега съм стъпил здраво на земята и знам точно къде се намирам. Извън пистата животът ми е мотокрос, колело и фитнес.
За да си на върха трябва да си устойчив психически и да знаеш какво да правиш, когато си под напрежение. Ти си само на 22, а вече ти се е налагало да взимаш трудни решения.
Най-доброто бе през 2012-а, но не по най-добрия начин. Реших да сменя отбора, ако трябваше да го направя сега щях да го сторя приятелски. Както и да е, това ме доведе до където съм сега, до Yamaha. Радвам се, че имах куража да го направя и то на 17-годишна възраст.
Мислиш ли, че ако не бе направил тази промяна още щеше да търсиш път към MotoGP?
Абсолютно. Преминаването ми в Suzuki (през 2015-а Suzuki се върна в MotoGP след 3-годишно отсъствие) беше добър ход. Научих много особено за електрониката и работата в екип, което в супер важно в MotoGP. Мисля, че решенията, които направих бяха разумни и съм доволен от това.
Гледаш ли към други личности и спортисти, за да се научиш как да се сработиш с отбора?
Не много. Гледах от другите в моя клас. Отборната работа е трудна. Ако не се разбирате добре започва да липсва комуникация и те не могат да разберат точно какво искаш. Трябва да показваш уважение, но и да натискаш. Те трябва да подготвят мотора на 100%, но трябва да си внимателен. Ако не спираш да ги притискаш, ще се създаде неприятна работна обстановка. Трябва да се намери начин да натискаш себе си, механиците и партньорите точно колкото е необходимо. Трябва точен баланс.
Не да влизаш в бокса и да удряш с ръка по масата…
Да, трябва да си учтив и внимателен. Необходимо е много ясно да обясниш какво ти трябва, за да си бърз, а това често е трудно.
Някои пилоти се движат с голям антураж, а ти изглежда нямаш много хора около себе си.
Още от дете съм доста независим. Обикновено сам си организирам нещата. Знам как да се мотивирам и да ходя с вдигната глава. Въпреки това има хора, които ми помагат като Алекс (Салас) и Пако (Санчес), които идват на състезанията. Познавам Алекс от малък, той знае кога съм притеснен или обезпокоен и лесно ми оправя настроението. Имам стабилна подкрепа.